2. Ще ти приведа, Ездра, едно сравнение. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че предоставя твърде много пръст, от която правят съдове от глина, а малко пясък, от който се получава злато, така са и делата на сегашното време –
3. мнозина са сътворените, но малцина ще се спасят.“
4. Тогава изрекох следното: „Душо моя, проумей смисъла и приеми мъдростта,
5. защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
6. О, Господи, нима няма да позволиш на Своя служител да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни – усъвършенстване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името „човек“?
7. Ти си единствен, а ние сме единственото творение на Твоите ръце, както Ти каза.
8. И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти създаваш частите му? Как Твоето творение се запазва в огъня и във водата и как пак Твоето създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, сътворена в него?
9. И пазещото, и онова, което се пази, и едното, и другото се запазват, и майчината утроба своевременно връща запазеното, което е израсло в нея.
10. Ти си заповядал от самите части, тоест от гърдите, да се дава мляко – плод от гръдни зърна,
11. за да се храни създаденото до някое време, а след това ще го предадеш на Твоето милосърдие.