13. и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.
14. Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед е лесно да се нареди и да се запази онова, което е било създадено.
15. И сега, Господи, аз ще кажа: Ти знаеш повече за всеки от хората; ала аз ще говоря за Твоя народ, за който страдам,
16. за Твоето наследство, за което проливам сълзи, за Израил, за който скърбя, за потомството на Яков, заради което съм съкрушен.
17. Ще започна да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята.
18. Но аз чух, че скоро ще дойде Съдията.
19. Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми и аз ще говоря пред Тебе.“Ето началото на думите на Ездра, преди да бъде взет.
20. Тогава казах: „Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното,
21. Чийто престол е неоценим и Чиято слава е непостижима, на Когото се подчиняват с трепет ангелските войнства
22. и му служат във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите – неизменни,
23. Чиято повеля е силна и Чието управление е страшно, Чийто поглед пресушава бездни, Чийто гняв стопява планини и така истината пребъдва вечно,
24. чуй молитвата на Своя служители се вслушай в молбата на Своето създание!
25. Докато съм жив, ще говоря, и докато разбирам, ще отговарям.
26. Не се взирай в греховете на Своя народ, а в онези, които Ти служат истински;
27. не обръщай внимание на нечестивите дела на езичниците, а на делата на онези, които спазиха Твоите завети сред страдания;
28. не мисли за онези, които постъпваха лицемерно спрямо Тебе, а си спомни за тези, които, по Твоя воля, разбраха що е страх;