1. Той ми отговори: „Всевишният е сътворил това време за мнозина, а бъдещото за малцина.
2. Ще ти приведа, Ездра, едно сравнение. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че предоставя твърде много пръст, от която правят съдове от глина, а малко пясък, от който се получава злато, така са и делата на сегашното време –
3. мнозина са сътворените, но малцина ще се спасят.“
4. Тогава изрекох следното: „Душо моя, проумей смисъла и приеми мъдростта,
5. защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
6. О, Господи, нима няма да позволиш на Своя служител да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни – усъвършенстване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името „човек“?
7. Ти си единствен, а ние сме единственото творение на Твоите ръце, както Ти каза.
8. И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти създаваш частите му? Как Твоето творение се запазва в огъня и във водата и как пак Твоето създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, сътворена в него?
9. И пазещото, и онова, което се пази, и едното, и другото се запазват, и майчината утроба своевременно връща запазеното, което е израсло в нея.
10. Ти си заповядал от самите части, тоест от гърдите, да се дава мляко – плод от гръдни зърна,
11. за да се храни създаденото до някое време, а след това ще го предадеш на Твоето милосърдие.
12. Ти си го възпитал със Своята правда, научил си го на Своя Закон, обхванал си го със Своя разум
13. и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.
14. Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед е лесно да се нареди и да се запази онова, което е било създадено.
15. И сега, Господи, аз ще кажа: Ти знаеш повече за всеки от хората; ала аз ще говоря за Твоя народ, за който страдам,
16. за Твоето наследство, за което проливам сълзи, за Израил, за който скърбя, за потомството на Яков, заради което съм съкрушен.