6. Или друго сравнение. Градът е построен и разположен на равнинно място и е пълен с всякакви блага,
7. но достъпът до него е тесен и разположен на стръмнина, така че отдясно е огън, а отляво – дълбока вода.
8. Между тях, тоест между огъня и водата, има само една пътека, където едва може да стъпи човешки крак.
9. И ако градът се даде в наследство на един човек, как той ще си получи наследството, ако не мине през лежащата на пътя му опасност?“
10. Аз отговорих: „Така е, Господи!“А Той ми рече: „Такъв е и делът на израилтяните.
11. За тях Аз създадох времето; но когато Адам наруши Моите наредби, беше определено да стане онова, което беше извършено.
12. И достъпите към това време станаха тесни, болезнени и трудни, а така също малки, лукави, изпълнени с беди и изискващи големи усилия.
13. А достъпите към бъдещото време са широки, безопасни, принасящи плода на безсмъртието.
14. Така че, ако влизащите не живеят в притеснения и неволи, те няма да получат онова, което е приготвено.
15. Защо тогава се смущаваш като тленен и защо се вълнуваш като смъртен?
16. Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?“
17. В отговор аз казах: „Владико Господи! Ето Ти определи със Закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат.
18. Праведните ще претърпят притеснения в надежда за широта, но живелите нечестиво, макар и претърпели притеснения, няма да видят тази широта.“
19. А Той ми рече: „Няма по-висш съдия от Бога, нито някой разбира повече от Всевишния.
20. Мнозина гинат в този живот, защото пренебрегват Закона, който Бог им е предложил.
21. А Бог строго заповяда на онези, които идват, кога да дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да спазват, за да не бъдат наказани.
22. Но те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха у себе си лъжовна мисъл.