32. защото твоят глас е чут от Всевишния. Крепкият видя добрите ти постъпки, видя и чистотата, която си пазил от младини.
33. Поради това Той ме изпрати да ти покажа всичко това и да ти кажа: „Надявай се и недей да се боиш!
34. Нека не ти идват бързо лъжовни мисли в първото време, за да не те съдят бързо и в последното време“.“
35. И пак така със сълзи се молих, и пак постих седем дена, за да се изпълнят трите седмици, които ми бяха определени.
36. А на осмата нощ сърцето ми отново бе обзето от смут и аз започнах да говоря пред Всевишния,
37. защото духът ми се възпламени и душата ми се измъчваше.
38. И казах: „Господи, Ти говори още от началото на творението и в първия ден рече: „Да бъдат небе и земя“; и Твоето слово стана дело.
39. Тогава Духът се носеше, навред беше тъмнина и мълчание и нямаше още звук от човешки глас.
40. Тогава Ти заповяда от Твоите съкровищници да излезе обилна светлина, за да се появи Твоето дело.
41. През втория ден Ти създаде небесния свод и му заповяда да раздели вода от вода, за да се издигне една част над свода, а другата да остане под свода.
42. В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части превърна в суша и ги остави да служат пред Тебе за засяване и обработване.
43. Твоето слово се появяваше и веднага се превръщаше в дело;
44. изведнъж се появиха безброй различни плодове, многообразие от вкусове, цветя с неподражаеми багри и с неизказано благоуханен дъх. Всичко това беше извършено в третия ден.
45. В четвъртия ден Ти заповяда да се явят сиянието на слънцето, лунната светлина, да се разположат звездите