30. И той ми рече: „Аз дойдох да ти покажа времето на идващата нощ.
31. И така, ако отново се помолиш и отново постиш седем дена, аз ще ти покажа повече през деня,
32. защото твоят глас е чут от Всевишния. Крепкият видя добрите ти постъпки, видя и чистотата, която си пазил от младини.
33. Поради това Той ме изпрати да ти покажа всичко това и да ти кажа: „Надявай се и недей да се боиш!
34. Нека не ти идват бързо лъжовни мисли в първото време, за да не те съдят бързо и в последното време“.“
35. И пак така със сълзи се молих, и пак постих седем дена, за да се изпълнят трите седмици, които ми бяха определени.
36. А на осмата нощ сърцето ми отново бе обзето от смут и аз започнах да говоря пред Всевишния,
37. защото духът ми се възпламени и душата ми се измъчваше.
38. И казах: „Господи, Ти говори още от началото на творението и в първия ден рече: „Да бъдат небе и земя“; и Твоето слово стана дело.
39. Тогава Духът се носеше, навред беше тъмнина и мълчание и нямаше още звук от човешки глас.
40. Тогава Ти заповяда от Твоите съкровищници да излезе обилна светлина, за да се появи Твоето дело.