40. Тогава Той ми рече: „Както не можеш да направиш нищо от споменатото, така не можеш да узнаеш Моите присъди, нито предела на любовта, която съм обещал на Своя народ.“
41. Аз запитах: „Но ето Господи, Ти си близък на онези, чийто край приближава; какво ще правят онези, които са били преди мене, или ние, или пък онези, които ще бъдат след нас?“
42. Той ми каза: „Аз ще оприлича Своето правосъдие на венец; както няма закъснение за последните, така няма да има избързване за първите.“
43. Тогава Му рекох: „Но нима Ти не би могъл да съединиш в едно онези, които са създадени преди, онези, които съществуват, и онези, които ще бъдат, за да обявиш по-скоро Своята присъда?“
44. Той ми отговори: „Творението не може да изпревари своя Творец, нито пък сегашното време може да обхване в себе си всички, сътворени в него.“
45. Но аз попитах: „Как тогава Ти каза на Своя раб, че си дал живот на създаденото творение заедно и творението, издържало това? Тогава и сега съществуващите биха могли да издържат заедно.“
46. Той ми рече: „Попитай жената, ако ражда десет, защо ги ражда през определено време, и я помоли да роди десетте наведнъж.“
47. Аз отвърнах: „Това е невъзможно, трябва да става през определено време.“
48. Тогава Той ми каза: „И Аз дадох на земните недра способност посятото върху земята да никне през определено време.
49. Както детето не върши това, което подобава на стареца, така и Аз устроих света, създаден от Мене.“
50. Аз Му рекох: „Щом Ти ми откри пътя, позволи ми да Те попитам дали майка ни, за която ми говори, е още млада или се приближава към старостта?“