34. Аз отговорих: „Не, господарю мой, но вътрешно се измъчвам винаги, когато се стремя да достигна пътя на Всевишния и да изследвам поне отчасти Неговото правосъдие.“
35. А той ми рече: „Не можеш.“ Аз попитах: „Защо, господарю мой? По-добре да не бях се раждал и майчината ми утроба да ми бе станала гроб, отколкото да гледам страданието на Яков и изнурените потомци на Израил!“
36. Той ми отговори: „Изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки, съживи изсъхналите цветя;
37. отвори заключените обители, изведи ми затворените в тях ветрове, покажи ми образа на гласа и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш.“
38. Аз отвърнах: „Владико Господи! Кой може да знае това освен онзи, който не живее с хора?
39. И аз, безумният, как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?“
40. Тогава Той ми рече: „Както не можеш да направиш нищо от споменатото, така не можеш да узнаеш Моите присъди, нито предела на любовта, която съм обещал на Своя народ.“