32. и ми рече: „Чуй ме, аз ще те науча; слушай ме внимателно и аз ще ти кажа повече неща!“
33. Аз казах: „Говори, господарю мой!“ А той ми отвърна: „Твърде далече си отишъл в мислите си за Израил; нима ти го обичаш повече от Онзи, Който го е сътворил?“
34. Аз отговорих: „Не, господарю мой, но вътрешно се измъчвам винаги, когато се стремя да достигна пътя на Всевишния и да изследвам поне отчасти Неговото правосъдие.“
35. А той ми рече: „Не можеш.“ Аз попитах: „Защо, господарю мой? По-добре да не бях се раждал и майчината ми утроба да ми бе станала гроб, отколкото да гледам страданието на Яков и изнурените потомци на Израил!“
36. Той ми отговори: „Изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки, съживи изсъхналите цветя;
37. отвори заключените обители, изведи ми затворените в тях ветрове, покажи ми образа на гласа и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш.“
38. Аз отвърнах: „Владико Господи! Кой може да знае това освен онзи, който не живее с хора?
39. И аз, безумният, как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?“
40. Тогава Той ми рече: „Както не можеш да направиш нищо от споменатото, така не можеш да узнаеш Моите присъди, нито предела на любовта, която съм обещал на Своя народ.“
41. Аз запитах: „Но ето Господи, Ти си близък на онези, чийто край приближава; какво ще правят онези, които са били преди мене, или ние, или пък онези, които ще бъдат след нас?“
42. Той ми каза: „Аз ще оприлича Своето правосъдие на венец; както няма закъснение за последните, така няма да има избързване за първите.“
43. Тогава Му рекох: „Но нима Ти не би могъл да съединиш в едно онези, които са създадени преди, онези, които съществуват, и онези, които ще бъдат, за да обявиш по-скоро Своята присъда?“