30. И ако Ти вече силно си намразил Своя народ, нека той да се наказва от Твоите ръце!“
31. Докато изговарях тези думи, беше ми изпратен ангелът, идвал при мене преди посред нощ,
32. и ми рече: „Чуй ме, аз ще те науча; слушай ме внимателно и аз ще ти кажа повече неща!“
33. Аз казах: „Говори, господарю мой!“ А той ми отвърна: „Твърде далече си отишъл в мислите си за Израил; нима ти го обичаш повече от Онзи, Който го е сътворил?“
34. Аз отговорих: „Не, господарю мой, но вътрешно се измъчвам винаги, когато се стремя да достигна пътя на Всевишния и да изследвам поне отчасти Неговото правосъдие.“
35. А той ми рече: „Не можеш.“ Аз попитах: „Защо, господарю мой? По-добре да не бях се раждал и майчината ми утроба да ми бе станала гроб, отколкото да гледам страданието на Яков и изнурените потомци на Израил!“
36. Той ми отговори: „Изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки, съживи изсъхналите цветя;
37. отвори заключените обители, изведи ми затворените в тях ветрове, покажи ми образа на гласа и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш.“