22. Но обзет от дух на разум, аз отново се обърнах към Всевишния
23. и казах: „О, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;
24. от цялата земна шир Ти Си избра само пещерата и от всички цветя в света Ти Си избра лилията;
25. от всички морски бездни Ти Си напълни само един източник, а измежду всички построени градове Ти Си освети само Сион;
26. от всички сътворени птици Ти Си нарече само гълъбицата, а от всичкия сътворен добитък Ти Си избра само овцата;
27. измежду всички многобройни народи Ти Си избра един народ, възлюби го и му даде съвършен Закон.
28. Но сега, Господи, защо предаде този един на мнозина, от един корен направи други издънки и разпръсна Своя единствен народ сред много народи?
29. И го потъпкаха онези, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети!
30. И ако Ти вече силно си намразил Своя народ, нека той да се наказва от Твоите ръце!“
31. Докато изговарях тези думи, беше ми изпратен ангелът, идвал при мене преди посред нощ,
32. и ми рече: „Чуй ме, аз ще те науча; слушай ме внимателно и аз ще ти кажа повече неща!“
33. Аз казах: „Говори, господарю мой!“ А той ми отвърна: „Твърде далече си отишъл в мислите си за Израил; нима ти го обичаш повече от Онзи, Който го е сътворил?“
34. Аз отговорих: „Не, господарю мой, но вътрешно се измъчвам винаги, когато се стремя да достигна пътя на Всевишния и да изследвам поне отчасти Неговото правосъдие.“
35. А той ми рече: „Не можеш.“ Аз попитах: „Защо, господарю мой? По-добре да не бях се раждал и майчината ми утроба да ми бе станала гроб, отколкото да гледам страданието на Яков и изнурените потомци на Израил!“
36. Той ми отговори: „Изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки, съживи изсъхналите цветя;
37. отвори заключените обители, изведи ми затворените в тях ветрове, покажи ми образа на гласа и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш.“
38. Аз отвърнах: „Владико Господи! Кой може да знае това освен онзи, който не живее с хора?
39. И аз, безумният, как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?“
40. Тогава Той ми рече: „Както не можеш да направиш нищо от споменатото, така не можеш да узнаеш Моите присъди, нито предела на любовта, която съм обещал на Своя народ.“
41. Аз запитах: „Но ето Господи, Ти си близък на онези, чийто край приближава; какво ще правят онези, които са били преди мене, или ние, или пък онези, които ще бъдат след нас?“