15. Но ангелът, който беше дошъл при мене и ми говореше, ме подкрепи, даде ми сили и ме изправи на крака.
16. А на втората нощ при мене дойде Фалтиил, водач на народа, и ме попита: „Къде си бил и защо лицето ти е печално?
17. Нима не знаеш, че на тебе е поверен Израил в земята на преселението му?
18. Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй в ръцете на хищни вълци, както пастир – стадото си!“
19. Тогава му казах: „Иди си, не се приближавай до мене седем дена, а след това ще дойдеш при мене!“ Той се вслуша в това, което му казах, и се отстрани от мене.
20. Аз пък постих седем дена в плач и стенания, както ми беше заповядал ангел Уриил.
21. И след седем дена отново тъжни мисли изпълниха сърцето ми.
22. Но обзет от дух на разум, аз отново се обърнах към Всевишния
23. и казах: „О, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;
24. от цялата земна шир Ти Си избра само пещерата и от всички цветя в света Ти Си избра лилията;
25. от всички морски бездни Ти Си напълни само един източник, а измежду всички построени градове Ти Си освети само Сион;
26. от всички сътворени птици Ти Си нарече само гълъбицата, а от всичкия сътворен добитък Ти Си избра само овцата;
27. измежду всички многобройни народи Ти Си избра един народ, възлюби го и му даде съвършен Закон.
28. Но сега, Господи, защо предаде този един на мнозина, от един корен направи други издънки и разпръсна Своя единствен народ сред много народи?
29. И го потъпкаха онези, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети!
30. И ако Ти вече силно си намразил Своя народ, нека той да се наказва от Твоите ръце!“