12. Тогава хората ще се надяват, но няма да имат сполука; ще се трудят, но няма да са на прав път.
13. Позволено ми е да ти говоря за тези знамения. Но ако отново, както сега, със сълзи се помолиш и постиш седем дена, ще чуеш още повече от това.“
14. Тогава дойдох на себе си. Тялото ми силно трепереше, а душата ми, изнемощяла, сякаш ме напускаше.
15. Но ангелът, който беше дошъл при мене и ми говореше, ме подкрепи, даде ми сили и ме изправи на крака.
16. А на втората нощ при мене дойде Фалтиил, водач на народа, и ме попита: „Къде си бил и защо лицето ти е печално?
17. Нима не знаеш, че на тебе е поверен Израил в земята на преселението му?
18. Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй в ръцете на хищни вълци, както пастир – стадото си!“
19. Тогава му казах: „Иди си, не се приближавай до мене седем дена, а след това ще дойдеш при мене!“ Той се вслуша в това, което му казах, и се отстрани от мене.
20. Аз пък постих седем дена в плач и стенания, както ми беше заповядал ангел Уриил.
21. И след седем дена отново тъжни мисли изпълниха сърцето ми.