1. На тридесетата година след разорението на града аз бях във Вавилон. И докато лежах смутен на постелката си, мисли налегнаха душата ми,
2. понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.
3. Обзет от възмущение, аз се обърнах със страхопочитание към Всевишния
4. с думите: „Владико Господи! От самото начало, когато Сам създаде земята, Ти рече, рече и заповяда на пръстта,
5. като даде на Адам смъртно тяло, което също беше създание на Твоите ръце, вдъхна у него дух за живот и той стана жив пред Тебе.
6. Ти го въведе в рая, който насади Твоята десница, преди земята да роди плодове,