1. На тридесетата година след разорението на града аз бях във Вавилон. И докато лежах смутен на постелката си, мисли налегнаха душата ми,
2. понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.
3. Обзет от възмущение, аз се обърнах със страхопочитание към Всевишния
4. с думите: „Владико Господи! От самото начало, когато Сам създаде земята, Ти рече, рече и заповяда на пръстта,
5. като даде на Адам смъртно тяло, което също беше създание на Твоите ръце, вдъхна у него дух за живот и той стана жив пред Тебе.
6. Ти го въведе в рая, който насади Твоята десница, преди земята да роди плодове,
7. и му нареди да пази Твоята заповед, но той я наруши. И Ти осъди на смърт него и рода му.И от него произлязоха поколенията и племената, народите и техните потомства, които брой нямат.
8. И всеки народ тръгна по своята воля, започна да върши пред Тебе неразумни дела и да пренебрегва Твоите заповеди.
9. Но след време ти изпрати потоп за обитателите на земята и ги изтреби.
10. И потопът донесе гибел за всеки от тях и смърт за Адам.
11. Но Ти остави един от тях – Ной и неговия дом, и от него произлязоха всички праведни.
12. И когато обитателите на земята взеха да се размножават и синовете, народите и поколенията се умножиха твърде много, те пак започнаха да се предават на безчестие, и то повече от предишните.
13. И когато започнаха да вършат пред Тебе беззакония, Ти си избра измежду тях мъж, чието име беше Авраам,