12. Земята тръпне до основи; морето се вълнува издъно, а вълните и рибите му са обзети от смут пред лицето на Господа и пред величието на мощта Му.
13. Защото силна е десницата Му, която изопва лък, остри са стрелите Му, които Той изпраща; и силата им няма да отслабне, когато са изпратени до краищата на земята.
14. Ето изпращат се беди и те няма да се върнат, докато не достигнат до земята.
15. Пламва огън и той няма да угасне, докато не изгори земните устои.
16. Както стрелата, пусната от изкусен стрелец, не се завръща, така няма да се завърнат бедите, изпратени на земята.
17. Горко ми, горко ми! Кой ще ме избави в тези дни?
18. Ще се появят болести и мнозина ще стенат; ще настане глад и мнозина ще загинат; ще започнат войни и страх ще обземе властниците; ще дойдат беди и всички ще треперят.
19. Какво ще правя, когато настанат бедите?
20. Ето – глад и рани, скръб и гнет са изпратени като бичове за поправяне.
21. Но при все това хората няма да се отвърнат от беззаконията си и невинаги ще си спомнят за бичовете.
22. Ето на земята всичко ще поевтинее и ще помислят, че е настанал мир, ала тогава бедствия ще връхлетят земята – меч, глад и бъркотия.
23. Мнозина жители на земята ще загинат от глад, а меч ще погуби онези, които преживеят глада.
24. И трупове ще бъдат изхвърлени като тор, и няма да има кой да ги оплаква, защото земята ще запустее и градовете ще бъдат разрушени.
25. Няма да остане никой, който да обработва земята и да я засява.
26. Дърветата ще дават плод, но кой ще го бере?
27. Гроздето ще узрее, но кой ще го тъпче? Навред ще бъде голямо запустение.
28. Човекът ще жадува да види човек или да чуе гласа му,