1. Горко ти, Вавилоне, и ти, Мала Азийо, горко на вас, Египет и Сирия!
2. Препашете се с вретище и власеница, оплаквайте синовете си и скърбете, защото приближава вашата гибел.
3. Върху вас е изпратен меч – кой ще го отклони?
4. Върху вас е изпратен огън – кой ще го угаси?
5. Върху вас са изпратени беди – кой ще ги отблъсне?
6. Някой ще прогони ли гладен лъв в гората, ще угаси ли в един миг разгоряла се слама?
7. Някой ще отрази ли стрела, пратена от изкусен стрелец?
8. Господ Бог изпраща изпитания – кой ще ги отклони?
9. Гневът Му е като огън – кой ще го угаси?
10. Ще изпрати мълния – кой няма да се уплаши? Ще изпрати гръм – кой няма да се ужаси?
11. Господ ще отправи страшния Си взор и кой няма да е сломен докрай пред лицето Му?
12. Земята тръпне до основи; морето се вълнува издъно, а вълните и рибите му са обзети от смут пред лицето на Господа и пред величието на мощта Му.
13. Защото силна е десницата Му, която изопва лък, остри са стрелите Му, които Той изпраща; и силата им няма да отслабне, когато са изпратени до краищата на земята.
14. Ето изпращат се беди и те няма да се върнат, докато не достигнат до земята.
15. Пламва огън и той няма да угасне, докато не изгори земните устои.
16. Както стрелата, пусната от изкусен стрелец, не се завръща, така няма да се завърнат бедите, изпратени на земята.
17. Горко ми, горко ми! Кой ще ме избави в тези дни?
18. Ще се появят болести и мнозина ще стенат; ще настане глад и мнозина ще загинат; ще започнат войни и страх ще обземе властниците; ще дойдат беди и всички ще треперят.
19. Какво ще правя, когато настанат бедите?
20. Ето – глад и рани, скръб и гнет са изпратени като бичове за поправяне.