4. И накъдето се разнесеше гласът от устата му, всички се стопяваха от него, както се стопява восъкът, докоснат от огън.
5. Тогава видях безбройно множество хора да се събира от четирите небесни ветрове, за да надмогнат този мъж, издигнал се от морето.
6. И видях, че той сам си извая планина и полетя на нея.
7. Аз се опитах да видя страната или мястото, където беше изваяна тази планина, но не можах.
8. И видях след това, че всички, които се бяха събрали да го победят, много се уплашиха, ала все пак дръзнаха да влязат в битка.
9. А той, като забеляза устрема на настъпващото множество, не вдигна ръката си – не държеше нито копие, нито друго някакво оръжие, – а само, доколкото видях,
10. от устата му лъхаше огън, от устните му – пламенно дихание, а езикът му сипеше безброй искри. И всичко това се сля в едно: огнен полъх, пламенно дихание и безбройни искри.
11. Тогава той устремно нападна множеството, готово за сражение, и изгори всички, така че от това безбройно множество не остана нищо освен пепел и мирис на дим; видях това и страх ме обзе.
12. След това видях същия мъж да слиза от планината и да зове при себе си друго, мирно множество.
13. И мнозина пристъпваха към него, едни с весели, други с тъжни лица, едни бяха вързани, други пък носени.Обзет от силен страх, аз се събудих и отправих молитва към Всевишния:
14. „Ти отначало показа на Своя служител тези чудеса и ме намери за достоен да приемеш молитвата ми.
15. Покажи ми тогава и значението на този сън,
16. защото, както аз разбирам, тежко ще бъде на оставените до тези дни, а още по-тежко на онези, които не са оставени,
17. понеже те бяха изпълнени с печал.