38. и обясни на мъдрите сред твоя народ, уверен, че сърцата им са способни да възприемат и да пазят тези тайни.
39. А ти остани тук още седем дена, за да ти бъде показано онова, което Всевишният благоволи да ти покаже.“ И си отиде от мене.
40. Когато изминаха седемте дена и целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички – мало и голямо, и като дойдоха при мене, ми казаха:
41. „С какво прегрешихме към тебе и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място?
42. От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светилник на тъмно място и като пристан за кораб, избавен от буря.
43. Нима са малко бедите, които ни сполетяха?
44. Ако ни изоставиш, по-добре да бяхме изгорели, когато гореше Сион,
45. защото ние не сме по-добри от онези, които измряха там.“ И ридаеха с висок глас.Тогава аз им отговорих:
46. „Надявай се, Израилю, не скърби ти, доме на Яков,
47. защото Всевишният ви помни и Силният не ви е забравил в бедите.
48. И аз не съм ви изоставил и не съм си отишъл от вас, а дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да търся милосърдие за унизената ваша светиня.
49. Сега нека всеки отиде у дома си и аз ще дойда при вас след тези дни.“
50. И народът се върна в града, както му казах.
51. Аз пък останах в полето седем дена, както ми беше заповядано; през тези дни ядох само полски цветя и тревата ми беше храна.