49. И ето ти видя подобието ѝ, как тя скърбеше за сина си, а ти се мъчеше да я утешиш: това трябваше да ти се открие.
50. А сега Всевишният, като вижда, че скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, ти показа светлината на славата му и неговата красота.
51. Тъкмо затова ти заповядах да живееш на полето, където няма къща.
52. Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;
53. затова и заповядах да дойдеш на полето, където не е положена основа на здание.
54. Защото не можеше да съществува дело на човешко създание там, където започваше да се показва градът на Всевишния.
55. И така, не бой се и нека сърцето ти да не се страхува, а влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, доколкото могат да видят очите ти.
56. След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.