29. И докато говорех това, ангелът дойде при мене и ме видя.
30. И ето аз лежах като мъртъв и в несвяст. Той ме хвана за дясната ръка, подкрепи ме и като ме изправи на крака, ме запита:
31. „Какво ти е? Какво смущава твоя разум и чувствата в сърцето ти? Какво те безпокои?“
32. Аз отвърнах: „Това, че ти ме изостави, и аз, като постъпих, както ти каза, излязох на полето, и ето видях и още виждам онова, за което не мога да разкажа.“