23. и което е най-тежко, знамето на Сион загуби славата си, защото е предадено в ръцете на онези, които ни мразят.
24. Затова оставѝ голямата си тъга, изоставѝ многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният и Всевишният да ти даде успокоение и да облекчи мъките ти.“
25. И докато ѝ говорех, ето лицето и погледът ѝ ненадейно засияха, видът ѝ стана бляскав, така че, уплашен от нея, размислях какво ще е това.
26. И ето изведнъж тя извика толкова силно и страшно, че от този вик земята потрепери.
27. И аз видях, ето жената вече не ми се явяваше, а се градеше град и неговото място се открояваше върху широки основи. Уплашен, аз извиках с висок глас:
28. „Къде е ангел Уриил, който дойде при мене отначало? Защото той ме доведе до такова изумление, в което целта ми се изгуби, молитвата ми се превърна в злословие.“
29. И докато говорех това, ангелът дойде при мене и ме видя.
30. И ето аз лежах като мъртъв и в несвяст. Той ме хвана за дясната ръка, подкрепи ме и като ме изправи на крака, ме запита:
31. „Какво ти е? Какво смущава твоя разум и чувствата в сърцето ти? Какво те безпокои?“
32. Аз отвърнах: „Това, че ти ме изостави, и аз, като постъпих, както ти каза, излязох на полето, и ето видях и още виждам онова, за което не мога да разкажа.“
33. А той ми каза: „Стой смело и аз ще ти обясня.“
34. Отвърнах: „Говори ми, господарю мой, само не ме оставяй да умра напразно;
35. защото аз видях това, което не знаех, и чух това, което не зная.
36. Чувството ли ме лъже, или душата ми бълнува насън?
37. Затова те моля да обясниш на своя служител това мое изумление.“Тогава той ми отговори: