19. Аз се смилих над вашите стенания, дадох ви манна за храна и вие ядохте ангелски хляб.
20. Когато ви мъчеше жажда, не разсякох ли Аз камъка и потече вода до насита? С листата на дърветата ви пазех от зноя.
21. Поделих между вас плодородните земи. Прогоних от очите ви хананейците, ферезейците и филистимците. Какво още да сторя за вас?“ – казва Господ.
22. Така казва Господ Вседържител: „Когато бяхте в пустинята, при река Мера, и обзети от жажда, хулехте Моето име,
23. Аз не изпратих огън върху вас заради богохулствата, а сложих дърво във водата и направих водата сладка.
24. Какво да ти сторя, Якове? Не искахте да Ми се покорявате, потомци на Юда. Ще се преселя у други народи и ще им дам Своето име, за да пазят законите Ми.
25. Понеже вие Ме изоставихте, и Аз ще ви изоставя; няма да помилвам онези, които искат милост от Мене!
26. Няма да чуя, когато Ме призовавате, защото осквернихте ръцете си с кръв и краката ви бързат да извършат човекоубийство.
27. Сякаш вие изоставихте не Мене, а самите себе си“ – казва Господ.
28. Така казва Господ Вседържител: „Нали Аз ви молих, както баща моли синовете си, както майка – дъщерите си, и както кърмачка – децата си,
29. да бъдете Мой народ и Аз – ваш Бог, да бъдете Мои синове и Аз – ваш баща!