15. Така казва Господ Вседържител: „Пъдпъдъците бяха знамение за вас. Аз ви дадох бойни станове за защита, но вие и там роптахте
16. и не се радвахте в Мое име за гибелта на вашите врагове, дори и сега още роптаете.
17. Къде са онези благодеяния, които сторих за вас? Нали в пустинята, изнемощели от глад и жажда, отправяхте вопли към Мене:
18. „Защо ни доведе в тази пустиня, за да ни погубиш ли? По-добре да слугуваме на египтяните, отколкото да измрем тук, в пустинята!“
19. Аз се смилих над вашите стенания, дадох ви манна за храна и вие ядохте ангелски хляб.
20. Когато ви мъчеше жажда, не разсякох ли Аз камъка и потече вода до насита? С листата на дърветата ви пазех от зноя.
21. Поделих между вас плодородните земи. Прогоних от очите ви хананейците, ферезейците и филистимците. Какво още да сторя за вас?“ – казва Господ.