8. И Сара рече с него: „Амин.“
9. След това легнаха заедно тази нощ. На сутринта Рагуил стана и отиде да изкопае гроб,
10. като си мислеше: „Може би и този е умрял?“
11. Щом се върна вкъщи,
12. рече на жена си Една: „Изпрати някоя слугиня да види дали е жив; ако не е, ще го погребем, без никой да разбере.“
13. Слугинята отвори вратата, влезе и видя, че двамата спят.
14. След това излезе и им съобщи, че Товия е жив.
15. А Рагуил прослави Бога с думите: „Боже, ти си възхваляван от все сърце и душа! Да Те величаят Твоите благочестиви и всички Твои създания! Всички Твои ангели и всички Твои избрани да Те величаят за вечни времена!
16. Благословен си Ти, че ме изпълни с радост и не ме сполетя онова, от което се боях, защото ни дари с щедрата Си милост!
17. Възхваляван си Ти, защото беше милостив към двамата единствени на майка и баща! Помилвай ги, Владико, за да свършат живота си в здраве, радост и любов!“
18. След това заповяда на слугите си да заринат гроба
19. и направи за младоженците сватба, която продължи четиринадесет дена.
20. Още преди да свърши празненството, той поиска от Товия да се закълне, че няма да си тръгне, преди да изтекат четиринадесетте сватбени дни.
21. Тогава да вземе половината имот и да се върне със здраве при баща си. „Останалото – рече – ще получиш, когато умрем аз и жена ми.“