3. Щом демонът подуши миризмата, избяга в пределите на Горен Египет. Там ангелът го върза.
4. Когато в стаята останаха двамата, Товия стана от постелята и рече: „Стани, скъпа моя, да се помолим, за да бъде милостив Господ към нас.“
5. И той започна да се моли: „Възхваляван си Ти, Боже на предците ни, прославяно е Твоето свято и славно име за вечни времена! Нека Те славят небесата и всички Твои творения!
6. Ти сътвори Адам и му даде за жена Ева – помощ и опора за него. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: „Не е добре човек да бъде сам; да сътворим подобен на него, за да му е помощник.“
7. И сега, Господи, вземам тази моя съплеменница не за сластолюбие, а наистина като жена. Бъди милостив към мене и благоволи да доживея с нея до старини!“
8. И Сара рече с него: „Амин.“
9. След това легнаха заедно тази нощ. На сутринта Рагуил стана и отиде да изкопае гроб,
10. като си мислеше: „Може би и този е умрял?“
11. Щом се върна вкъщи,
12. рече на жена си Една: „Изпрати някоя слугиня да види дали е жив; ако не е, ще го погребем, без никой да разбере.“
13. Слугинята отвори вратата, влезе и видя, че двамата спят.
14. След това излезе и им съобщи, че Товия е жив.
15. А Рагуил прослави Бога с думите: „Боже, ти си възхваляван от все сърце и душа! Да Те величаят Твоите благочестиви и всички Твои създания! Всички Твои ангели и всички Твои избрани да Те величаят за вечни времена!