1. Когато отидоха в Екбатана и приближиха Рагуиловия дом, Сара ги посрещна и ги поздрави. Те отвърнаха на поздрава и Сара ги въведе в къщата.
2. А Рагуил рече на жена си Една: „Колко прилича този младеж на Товит, моя племенник!“
3. След това Рагуил ги попита: „Откъде сте вие, братя?“ Те му отговориха: „Ние сме от Нефталимовото племе, пленници в Ниневия.“
4. И ги запита: „Познавате ли Товит, нашия сродник?“ Отвърнаха: „Познаваме го.“
5. После отново ги попита: „Здрав ли е?“ Те отговориха: „Жив и здрав е.“ А Товия добави: „Той е мой баща.“
6. Тогава Рагуил се спусна към него, разцелува го и заплака.
7. Той го благослови и му рече: „Ти си син на честен и добър човек!“ А като чу, че Товит е загубил зрението си, от скръб не сдържа сълзите си.
8. Жена му Една и дъщеря му Сара също плакаха. И двамата бяха приети много сърдечно.