6. Всички народи ще се обърнат към истинския Господ Бог, ще благоговеят пред Него, ще заровят идолите си в земята
7. и всички те ще благославят Господа. А Неговият народ ще прославя Бога и Господ ще въздигне Своя народ. Ще се радват всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, и ще бъдат милостиви към нашите братя.
8. А сега, сине, напусни Ниневия, защото ще се изпълни всичко, което е говорил пророк Йона.
9. Но ти съблюдавай Закона и заповедите, бъди милостив и справедлив, за да ти е добре!
10. Погреби ме, както подобава, и майка си с мене. И не оставайте повече в Ниневия! Синко, виж какво стори Аман с Ахиахар, който го възпита, как от светлината го отведе сред мрака и как му се отплати! Но Ахиахар беше спасен, а онзи получи заслуженото – слезе във вечния мрак. Манасия беше милостив и беше спасен от примката на смъртта, която му бяха поставили. Аман пък попадна в примката и загина.
11. Така че виждаш, сине, какво прави милосърдието и как справедливостта спасява!“ И като изрече тези думи, Товит издъхна в леглото. Той беше на сто петдесет и осем години и синът му го погреба с почести.
12. Когато умря Ана, той я погреба до баща си. След това Товия отиде с жена си и децата си в Екбатана при тъста си Рагуил.
13. Уважаван от всички, доживя дълбока старост, погреба с почести тъста и тъщата си и наследи имота им, както и имота на баща си Товит.
14. Товия умря на сто двадесет и седем години в Екбатана Мидийска.
15. Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, завладяна от Навуходоносор и Асуир, и преди смъртта си беше радостен заради наказанието на Ниневия.