5. В това време Ана седеше до пътя, вперила поглед в очакване на сина си.
6. И щом го съзря, че идва, извика към баща му: „Виж, твоят син се завръща с човека, който тръгна с него на път!“
7. А Рафаил каза: „Зная, Товия, че очите на баща ти ще прогледнат!
8. Ти само ги намажи с жлъчката! Като му залюти, ще ги разтърка, белите петна ще паднат от очите му и той ще те види отново.“
9. Ана пък се затича към сина си, хвърли се на шията му и извика: „Видях те, сине, сега мога спокойно да умра.“ И двамата заплакаха.
10. Товит също се спусна към него, но се спъна при вратата. Синът му успя да го подхване
11. и като натри с жлъчката очите на баща си, рече: „Не се бой, татко!“
12. На него му залютя на очите, той ги разтърка
13. и белите петна се отрониха като люспи. Като видя сина си, обгърна шията му
14. и рече през сълзи: „Прославен си Ти, Боже, величае се Твоето име за вечни времена, величаят се всичките Твои свети ангели,
15. защото Ти ме наказа, но и ме помилва! Сега виждам отново сина си Товия!“ Изпълнен с радост, неговият син влезе в бащината къща и му разказа чудните неща, които му се бяха случили в Мидия.
16. Тогава Товит излезе да посрещне снаха си при портите на Ниневия, като се радваше и величаеше Бога. И всички, които го видяха, се чудеха как е прогледнал. А той благодари пред тях на Бога, че го е помилвал.
17. Когато Товит приближи до снаха си Сара, благослови я с думите: „Добре дошла, дъще! Да се слави Бог, Който те доведе при нас, благословени да са баща ти и майка ти!“
18. Радост обзе и всичките му сънародници в Ниневия.
19. Дойдоха и Ахиахар, и племенникът му Насвас и празнуваха сред веселие сватбата на Товия седем дена.