4. а ти дръж в ръка рибената жлъчка.“ Те тръгнаха, а кучето ги следваше.
5. В това време Ана седеше до пътя, вперила поглед в очакване на сина си.
6. И щом го съзря, че идва, извика към баща му: „Виж, твоят син се завръща с човека, който тръгна с него на път!“
7. А Рафаил каза: „Зная, Товия, че очите на баща ти ще прогледнат!
8. Ти само ги намажи с жлъчката! Като му залюти, ще ги разтърка, белите петна ще паднат от очите му и той ще те види отново.“
9. Ана пък се затича към сина си, хвърли се на шията му и извика: „Видях те, сине, сега мога спокойно да умра.“ И двамата заплакаха.
10. Товит също се спусна към него, но се спъна при вратата. Синът му успя да го подхване
11. и като натри с жлъчката очите на баща си, рече: „Не се бой, татко!“
12. На него му залютя на очите, той ги разтърка
13. и белите петна се отрониха като люспи. Като видя сина си, обгърна шията му
14. и рече през сълзи: „Прославен си Ти, Боже, величае се Твоето име за вечни времена, величаят се всичките Твои свети ангели,