13. и белите петна се отрониха като люспи. Като видя сина си, обгърна шията му
14. и рече през сълзи: „Прославен си Ти, Боже, величае се Твоето име за вечни времена, величаят се всичките Твои свети ангели,
15. защото Ти ме наказа, но и ме помилва! Сега виждам отново сина си Товия!“ Изпълнен с радост, неговият син влезе в бащината къща и му разказа чудните неща, които му се бяха случили в Мидия.
16. Тогава Товит излезе да посрещне снаха си при портите на Ниневия, като се радваше и величаеше Бога. И всички, които го видяха, се чудеха как е прогледнал. А той благодари пред тях на Бога, че го е помилвал.
17. Когато Товит приближи до снаха си Сара, благослови я с думите: „Добре дошла, дъще! Да се слави Бог, Който те доведе при нас, благословени да са баща ти и майка ти!“
18. Радост обзе и всичките му сънародници в Ниневия.
19. Дойдоха и Ахиахар, и племенникът му Насвас и празнуваха сред веселие сватбата на Товия седем дена.