1. Когато на път за дома стигнаха до Ниневия,
2. Рафаил рече на Товия: „Нали знаеш, брате, в какво състояние остави баща си?
3. Затова нека побързаме да стигнем преди жена ти, за да приготвим дома,
4. а ти дръж в ръка рибената жлъчка.“ Те тръгнаха, а кучето ги следваше.
5. В това време Ана седеше до пътя, вперила поглед в очакване на сина си.
6. И щом го съзря, че идва, извика към баща му: „Виж, твоят син се завръща с човека, който тръгна с него на път!“
7. А Рафаил каза: „Зная, Товия, че очите на баща ти ще прогледнат!
8. Ти само ги намажи с жлъчката! Като му залюти, ще ги разтърка, белите петна ще паднат от очите му и той ще те види отново.“
9. Ана пък се затича към сина си, хвърли се на шията му и извика: „Видях те, сине, сега мога спокойно да умра.“ И двамата заплакаха.