2. Кой ще приготви бич за помислите ми и напътствие към мъдрост за сърцето ми, за да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди?
3. Така прегрешенията ми няма да се множат, заблудите ми няма да растат и аз няма да падна унизен пред противниците си и да се зарадва над мене врагът ми.
4. Господи, Отче и Боже на моя живот! Не допускай надменност в очите ми
5. и отклонявай от мене желанията ми.
6. Нека чревоугодието и сладострастието не ме завладеят и не предавай душата ми на безсрамие.
7. Чуйте, деца, поука как да говорим. И който я съблюдава, няма да си има неприятности заради това.
8. Заради думите си грешникът попада в беда, заради тях и клеветникът, и надменният пропадат.
9. Не привиквай устата си към клетва и нека не ти става навик да назоваваш името на Светия.
10. Защото както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, така и който се кълне постоянно в името на Светия, няма да се очисти от грях.
11. Човек, който често се кълне, се изпълва с беззаконие и наказанието няма да напусне неговия дом. Ако се кълне прибързано, грехът му ще тежи върху него. Ако се кълне необмислено, ще съгреши двойно. Ако пък клетвата му е лъжлива, за него няма оправдание и домът му ще се изпълни със злини.
12. Има слова, сякаш обгърнати със смърт, и нека те не съществуват сред потомците на Яков! Благочестивите да странят от всички тях, за да не бъдат въвлечени в грехове.
13. Не привиквай устата си на груба, неучтива реч, защото такива думи пораждат грях.
14. Помни за баща си и майка си, когато стоиш сред знатни, и недей се забравя пред тях, защото по навик може да изречеш нещо глупаво и тогава да пожелаеш по-скоро да не си се раждал, и да проклинаш деня на своето рождение.