1. Господи, Отче и Владико на моя живот! Не ме оставяй на волята на необмислени думи и не ми позволявай чрез тях да достигна до падение.
2. Кой ще приготви бич за помислите ми и напътствие към мъдрост за сърцето ми, за да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди?
3. Така прегрешенията ми няма да се множат, заблудите ми няма да растат и аз няма да падна унизен пред противниците си и да се зарадва над мене врагът ми.
4. Господи, Отче и Боже на моя живот! Не допускай надменност в очите ми
5. и отклонявай от мене желанията ми.
6. Нека чревоугодието и сладострастието не ме завладеят и не предавай душата ми на безсрамие.
7. Чуйте, деца, поука как да говорим. И който я съблюдава, няма да си има неприятности заради това.
8. Заради думите си грешникът попада в беда, заради тях и клеветникът, и надменният пропадат.
9. Не привиквай устата си към клетва и нека не ти става навик да назоваваш името на Светия.
10. Защото както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, така и който се кълне постоянно в името на Светия, няма да се очисти от грях.
11. Човек, който често се кълне, се изпълва с беззаконие и наказанието няма да напусне неговия дом. Ако се кълне прибързано, грехът му ще тежи върху него. Ако се кълне необмислено, ще съгреши двойно. Ако пък клетвата му е лъжлива, за него няма оправдание и домът му ще се изпълни със злини.
12. Има слова, сякаш обгърнати със смърт, и нека те не съществуват сред потомците на Яков! Благочестивите да странят от всички тях, за да не бъдат въвлечени в грехове.
13. Не привиквай устата си на груба, неучтива реч, защото такива думи пораждат грях.
14. Помни за баща си и майка си, когато стоиш сред знатни, и недей се забравя пред тях, защото по навик може да изречеш нещо глупаво и тогава да пожелаеш по-скоро да не си се раждал, и да проклинаш деня на своето рождение.
15. Човек, навикнал на обидни думи, няма да се отучи до края на живота си от тях.
16. Два вида хора трупат грехове, но и третият предизвиква гнева на Бога.
17. Горещата от страст душа няма да угасне като пламнал огън, докато не изнемощее. Човекът, който блудства със собствената си плът, няма да престане, докато огънят не догори. Всеки хляб се услажда на сладострастника – няма да се насити, докато умре.
18. Човекът, който пренебрегва брачното ложе, тайно си казва: „Кой може да ме види? Около мене мрак, стените ме скриват, никой не ме вижда. От какво да се боя? Всевишният няма да си спомни греховете ми.“