6. Който мрази укорите, върви по следите на грешника, а който има страхопочитание към Господа, ще се обърне към Него със сърцето си.
7. Силният в думите се познава отдалече, но разумният вижда къде се заблуждава той.
8. Който си прави къща с чужди пари, все едно събира камъни за гроба си.
9. Сборището на нечестивите е като куп кълчищна дреб – техният край е в огнените пламъци.
10. Пътят на грешниците е постлан с камъни, но в края му е пропастта към ада.
11. Който спазва закона, владее своите мисли, а страхопочитанието пред Господа е мъдрост.
12. У когото няма заложби, няма да се научи, но има заложби, които носят много горчивина.
13. Знанието на мъдрия е като прииждаща вода и съветът му е живителен извор.
14. Отвътре глупавият е като пробита делва – не задържа никакво знание.
15. Ако разумен чуе мъдра дума, изказва похвала и добавя нещо към нея. Но когато я чуе лекомислен, тя не му допада и той я отхвърля зад себе си.
16. Обяснението на глупавия е като товар при пътуване, докато думите на разумния са благодат.
17. Речта на разумния е желана в събранието, а думите му се осмислят със сърцето.
18. За глупавия мъдростта е като разорен дом, а знанията на неразумния са думи без смисъл.
19. За неразумните образованието е като окови за краката и верига за дясната ръка.
20. Когато се смее глупав, смее се с цяло гърло, а благоразумният едва тихо се усмихва.