14. Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.
15. Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон.
16. Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро,
17. и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел.
18. Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете,
19. върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха.
20. Тогава Аод дойде при него – той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола.
21. Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му
22. толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад.
23. Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.
24. След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“
25. Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята.
26. Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират.
27. Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело.
28. И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине.