20. Старецът го увери: „Бъди спокоен – всичките ти нужди ще поема аз, само да не останеш да нощуваш на улицата.“
21. И така, той го заведе у дома си, даде фураж на ослите, а те си умиха нозете, ядоха и пиха.
22. Когато те се подкрепяха с ядене на трапезата, някои мъже от града – скверна сган, заобиколиха къщата, заблъскаха по вратата и викнаха на стареца, стопанин на къщата: „Изведи дошлия в къщата ти мъж, за да го познаем.“
23. Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: „Недейте, братя мои, не правете такова зло! Този мъж е гост в къщата ми, не проявявайте такова безумие!
24. Ето ви дъщеря ми, девица, както и неговата наложница – тях ще изведа. Опозорете ги и правете с тях каквото искате. А с този мъж не правете такова безумие!“
25. Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава левитът грабна наложницата си и им я изведе на улицата. Те я познаха, изнасилваха я цяла нощ до сутринта и я пуснаха едва призори.
26. Тази жена се довлече, падна до вратата на къщата на стареца, в която пренощува господарят ѝ, и лежа там до разсъмване.
27. А на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път. Но ето – наложницата му лежи пред вратата на къщата, а ръцете ѝ на прага.
28. Той ѝ каза: „Стани да си вървим!“ Но отговор нямаше. Той я постави на осела си, тръгна на път и пое за родното си място.