1. След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като донесе едно яре, и каза на баща ѝ: „Ще вляза в стаята при жена си.“ Но баща ѝ не му позволи да влезе.
2. Той каза: „Аз наистина помислих, че ти е омръзнало от нея и я дадох на приятеля ти! Ето по-малката сестра е по-хубава от нея – нека тя бъде твоя вместо нея.“
3. Но Самсон каза пред всички: „Сега ще бъда свободен от вина пред филистимците, ако им причиня нещо лошо.“
4. Тогава Самсон отиде и налови триста лисици, взе факли, свърза опашка с опашка и привърза по една факла между две опашки.
5. След това запали факлите и пусна лисиците из житните ниви на филистимците. Така той изгори и снопи, и непожънато жито, както и лозя и маслинови градини.
6. Когато филистимците попитаха: „Кой направи това?“, отговориха: „Самсон, зетят на тимненеца, понеже той отнел жена му и я дал на приятеля му.“ Тогава филистимците отидоха и изгориха с огън нея и баща ѝ.
7. Самсон им каза: „Щом постъпвате така, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще престана.“
8. Със силни удари той им изпотроши пищялите и бедрата. След това се завърна в скалната пещера при Етам и заживя там.
9. Тогава филистимците потеглиха за битка, разположиха стан в Юдея и се разпростряха чак до Лехи.