1. Тогава мъжете от Ефремовото племе се събраха, потеглиха към Цафон и казаха на Йефтай: „Ти защо ходи да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние с огън ще изгорим къщата ти заедно с тебе.“
2. Йефтай им отговори: „Само аз и моят народ имахме голям спор с амонците. Аз ви повиках, но вие не ме освободихте от властта им.
3. Като видях, че вие няма да ме освободите, изложих живота си на опасност и тръгнах на бой срещу амонците, и Господ ги предаде под моя власт. А сега защо сте дошли при мене днес – да започнете битка ли?“
4. Тогава Йефтай събра всички галаадски мъже и влезе в битка с Ефремовото племе. Галаадските мъже избиха ефремците. А ефремците бяха казали: „Вие сте бежанци от Ефремовото племе, а Галаад е посред Ефремовото и Манасиевото племе.“
5. Галаадците завзеха бродовете, водещи през Йордан към областта на Ефремовото племе. А когато някой от ефремските бегълци кажеше: „Позволете ми да премина“, тогава галаадските мъже му отговаряха: „Ти не си ли ефремец?“ Когато такъв кажеше: „Не“,
6. те му нареждаха: „Кажи шиболет“, а той казваше: „Сиболет“, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава те го хващаха и заколваха при бродовете през Йордан. По онова време от ефремците паднаха убити четиридесет и две хиляди мъже.
7. Йефтай управляваше като съдия над Израил в продължение на шест години. След това галаадецът Йефтай умря и беше погребан в един от галаадските градове.