4. След известно време амонците потеглиха на война срещу Израил.
5. По време на войната на амонците с израилтяните дойдоха старейшините от Галаад да доведат Йефтай от страната Тов.
6. Те казаха на Йефтай: „Ела да ни станеш вожд, за да воюваме с амонците.“
7. Йефтай възрази на галаадските старейшини: „Вие ме намразихте и прокудихте от бащиния ми дом. Защо сте дошли при мене сега, когато сте изпаднали в беда?“
8. Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Затова дойдохме сега при тебе, за да тръгнеш заедно с нас и да воюваш с амонците, и ще станеш за нас вожд на всички галаадски жители.“
9. А Йефтай заяви на галаадските старейшини: „Ако ме върнете у дома, за да воювам с амонците, и ако Господ ги предаде в моя власт – наистина ли ще ви стана вожд?“
10. Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Господ да бъде свидетел помежду ни, че ще изпълним казаното от тебе!“
11. След това Йефтай тръгна заедно с галаадските старейшини и народът го издигна за свой вожд и предводител. Тогава Йефтай потвърди всичко това в светилището на Господа в Масифа.
12. Йефтай изпрати пратеници при амонския цар да му кажат: „Какво имаш с мене, че си дошъл при мене да воюваш в страната ми?“
13. Амонският цар отговори чрез пратениците на Йефтай: „Когато Израил дойде от Египет, той заграби страната ми от Арнон до Явок и Йордан. Затова върни ми я по мирен начин.“
14. След това Йефтай още веднъж изпрати пратеници при амонския цар
15. да му известят: „Така отсъжда Йефтай – Израил не е заграбвал Моавската страна, нито страната на амонците!
16. Защото когато Израил дойде от Египет, отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадес,
17. тогава израилтяните изпратиха пратеници при едомския цар да кажат: „Позволи ни да преминем през твоята земя.“ Но едомският цар не се съгласи. За същото помолихме и моавския цар, но и той не се съгласи; затова Израил остана в Кадес.