6. Адони-Везек побягна, но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете и на краката му.
7. Тогава Адони-Везек каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“ Доведоха го в Йерусалим, където и умря.
8. Мъжете от племето на Юда воюваха против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч, града предадоха на огън.
9. След това те тръгнаха да воюват с ханаанците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
10. Те воюваха също с ханаанците, които живееха в Хеврон – името на Хеврон по-рано беше Кириат-Арба; те убиха Шешай, Ахиман и Талмай.
11. Оттук потеглиха против жителите на Давир – името Давир по-рано беше Кириат-Сефер.
12. Тогава Халев каза: „Този, който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам за жена дъщеря си Ахса.“
13. Превзе го Готониил, син на Кеназ, по-малкия брат на Халев. Затова Халев му даде за жена дъщеря си Ахса.
14. Когато тя беше доведена при него, Готониил я уговори да измоли от баща си една нива. Тогава тя слезе от осела. Халев я попита: „Какво искаш?“
15. Тя му отговори: „Прояви към мене благоволение – понеже ти ми даде южна суха земя, дай ми сега и водни извори.“ Затова Халев ѝ даде горните извори и долните извори.
16. Потомците на кенееца Йотор, тъст на Мойсей, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за юдейската пустиня, която е на юг от Арад, дойдоха и се заселиха сред народа.