1. По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове.
2. Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там.
3. Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове.
4. Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години.
5. Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.
6. Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб.
7. Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя.
8. Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене!
9. Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас