13. Наистина напразно ли пазех сърцето си чистои миех ръцете си в невинност;
14. бях изтезаван всеки дени наказван всяка сутрин.
15. Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ –щях да изневеря на рода на синовете Ти.
16. Размишлявах, за да разбера това,но то бе трудно за очите ми,
17. докато не отидох в Божието светилищеи не помислих за края.
18. Наистина си ги поставил на хлъзгаво мястои ги оставяш да паднат в заблуда.
19. Как внезапно опустяха и изчезнаха,загинаха от ужас.
20. Както сън изчезва след събуждане,така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.
21. Когато сърцето ми се огорчавашеи вътрешностите ми се разкъсваха,
22. бях обезумял и не разбирах.Бях като животно.
23. Но въпреки това бях винаги до Тебеи Ти държеше десницата ми.
24. Ти ме ръководиш чрез съвета Сии след това ще ме приемеш в слава.
25. Кого имам на небесата?Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.