3. Боже мой, викам денем, но не отговаряш,и нощем – но няма покой за мене.
4. Но Ти си Светият,живееш сред славословията на Израил.
5. На Тебе се уповаваха нашите предци –уповаваха се и Ти ги избавяше;
6. към Тебе викаха за помощи биваха спасени.
7. Но аз съм като червей, не човек;подигравка за хората и презрян от народа.
8. Всички, които ме гледат, осмиват ме,поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9. „Той се уповаваше на Господа,нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10. Защото Ти ме извади от майчина утроба,вдъхна ми упование на майчини гърди.
11. На Тебе бях предаден от майчина утроба,от майчина утроба Ти си мой Бог.
12. Не се отдалечавай от мене,понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13. Много бикове ме обграждат,мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14. разтвориха своите уста срещу менекато лъвове, ревящи и разкъсващи.
15. Разлях се като вода.Всичките ми кости се разглобиха.Сърцето ми стана като восък,разтопи се във вътрешностите ми.
16. Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;езикът ми прилепна на небцетои Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17. Защото кучета ме обградиха,сбирщина от злосторници ме обкръжи.Те прободоха ръцете и краката ми.
18. Всичките ми кости се броят.Враговете ми се взират и ме гледат.
19. Делят моите дрехи помежду сии за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20. Но Ти, Господи, не се отдалечавай!Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21. Избави от меч живота мии от лапите на кучета – душата ми самотна.
22. Спаси ме от устата на лъваи от рогата на дивите животни!Ти ме послуша.