6. Но в скръбта си призоваха Господаи Той ги избави от техните неволи,
7. поведе ги по правия път,за да вървят към населен град.
8. Нека прославят Господа за Неговото милосърдиеи за чудните Му дела спрямо хората;
9. защото Той насити гладната душаи жадната душа изпълни с блага.
10. Те седяха в тъма и в сянката на смъртта,оковани в скръб и желязо,
11. защото не се покоряваха на Божиите словаи нехаеха за волята на Всевишния.
12. Той смири техните сърца с мъки;те паднаха, но нямаше кой да им помогне.