10. Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци.
11. Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.
12. Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата.
13. Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена.
14. Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий.
15. Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда.
16. Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“
17. Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“
18. Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.
19. Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно.
20. Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание.
21. Тя даде име на детето Ихавод, с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ – поради загубата на Божия ковчег и на свекъра си и на мъжа си.
22. И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“