1. Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести.
2. В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда.
3. Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег.
4. Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“
5. Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи.
6. Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“
7. Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало.
8. Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето.
9. Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: „Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.“ Самуил отиде и легна на мястото си.
10. И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори, понеже Твоят служител слуша.“
11. Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него.