7. Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил.
8. Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.“
9. Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха.
10. Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си.
11. Нима да взема хляба си, водата си и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“
12. Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи.
13. Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.
14. Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна.
15. А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето.
16. Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата.
17. А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“
18. Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета