21. Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто.
22. Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“
23. Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята.
24. Когато падна пред краката му, тя каза: „Нека да е върху мене вината, господарю мой. Нека твоята слугиня говори пред тебе и изслушай нейните думи.
25. Нека моят господар не обръща внимание на този зъл Навал, понеже каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и неговото безумие е с него. А аз, слугинята ти, не видях твоите слуги, които беше изпратил.
26. И сега, господарю мой, жив е Господ и жив да си и ти, Господ те въздържа от проливане на кръв и те спаси от отмъщение с твоята ръка, а сега нека твоите врагове и всички, които замислят зло срещу моя господар, да бъдат като Навал.
27. Ето дара, който слугинята ти донесе на своя господар, за да се раздаде на слугите, които следват моя господар.
28. Прости вината на твоята слугиня! Господ ще въздигне непременно крепък дома на моя господар, защото моят господар се сражава във войните на Господа. И нека не се намери зло у тебе през целия ти живот.
29. Ако някой стане да те преследва и търси да отнеме живота ти, нека животът на моя господар бъде на запазеното място на живота при Господа, твоя Бог, а живота на твоите врагове Той да запрати като с прашка.
30. И когато Господ окаже на моя господар всичкото добро, което му е обещал, и го постави за водач на Израил,