Старият Завет

Новият Завет

Първо Царе 25:1-8 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Тогава умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, оплакаха го и го погребаха в къщата му в Рама. А Давид стана и слезе към пустинята Фаран.

2. В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил.

3. Името на този мъж беше Навал, а името на жена му – Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът – суров и зъл. Той беше от рода на Халев.

4. Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си,

5. той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име

6. и му кажете така: „Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш!

7. Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил.

8. Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.“

Прочетете пълната глава Първо Царе 25